Нова проектна компания, дъщерна на държавната „Булгартрансгаз“, ще поеме изграждането на газовия хъб „Балкан“. До 50% от капитала й се дава на стратегически инвеститор. Инвестицията се оценява на около 1.5 млрд. евро, а изграждането му се очаква да започне през 2020 г.
Пет страни вече са заявили интерес да доставят газ на бъдещия газорапределителен център, сред тях е и Русия. Това съобщи премиерът Бойко Борисов във Варна по време на инвестиционната кръгла маса за новия правителствен проект.
„Няма да позволим България да бъде заобиколена и ще използваме правото си на вето“, заяви Борисов по повод коментара на шефа на „Газпром“ Алексей Милер, че няма да има тръба от „Турски поток“ към България и доставките на руски газ към Европа ще стават през Гърция.
Европейският съюз е длъжник на страната ни по отношение на газовите доставки, защото България е била лоялна и дисциплинирана и е изпълнила всички европейски изисквания, изтъкна Борисов.
Той призова Европейската комисия да следи за стриктното изпълнение на европейските правила и по отношение на Гърция, ако Русия реши да внася газ в Европа през „Турски поток“. Плановете за този газопровод са част от газа да отива за турския пазар, а друга за Европа през хъб близо до турско-гръцката граница.
Газовият хъб „Балкан“ ще даде техническата инфраструктурна възможност за конкурентен сблъсък на различни доставчици, заяви вицепремиерът по икономическата политика и еврофондовете Томислав Дончев при откриването на форума във Варна.
В него участват около 35 компании, сред които световни гиганти и регионални играчи с разработвани газови проекти у нас и в региона на Балканите. „Газпром“ обаче не изпрати представители.
Заявеният интерес
След като Европейската комисия даде разрешение за изграждането на газовия център „Балкан“ вече може да започнат преговорите за събиране на максимални количества газ за него.
Предстоят тристранни срещи между Брюксел, София и всеки, който е готов да участва в хъба, каза Борисов. По думите му към газовия център има заявен интерес от Азербайджан, Туркменистан, Иран, САЩ и Русия.
Преговори с Москва за газовия хъб досега не са били водени, защото той е бил само на идеен проект и без одобрението на ЕК, посочи премиерът.
В същото време преди дни руският президент Владимир Путин обяви, че иска „железобетонни гаранции“ от България и ЕС, ако Русия реши да прави нова тръба до нашия черноморски бряг.
Източниците за захранване с газ на хъба са няколко – руски газ през нов газопровод или през съществуващия Балканския газопровод (през Украйна и Румъния), от Каспийския регион, втечнен газ от терминалите на Гърция и Турция, както и от собствен добив, каза Томислав Дончев.
Проектната компания
Предвижда се създаването на ново търговско дружество, дъщерно на „Булгартрансгаз“ ЕАД, което да поеме изграждането на европейския газов хъб „Балкан“, каза изпълнителният директор на държавната компания Георги Гегов.
По думите му стратегическите инвеститори могат да получат до 50 на сто от акциите в новото дружество. Създаването на хъба предполага възможности за нови газови потоци на територията на страната, като трасетата могат да бъдат северно или южно от Стара планина, посочи Гегов.
По думите му това ще даде възможност за увеличение на преноса на газ през страната до 43 млрд. куб. м годишно.
Необходимите инвестиции за изграждане на трасетата ще бъдат около 1.5 млрд. евро, като точната сума ще стане ясна след приключването на предпроектните проучвания, които са предвидени за 2017-2018 г., посочи Гегов.
Според него в зависимост от инвеститорския интерес може да се избере и вариант с изграждането на два, а не на един тръбопровод. Седем са сериозните причини България да е идеалното място за газов хъб.
Сред тях са географското положение на страната,това че сме надежден партньор с добре развита газопреносна мрежа и налични компресорни станции, работата по диверсификацията на източниците със съседните държави, посочи Гегов.
През последните години България е направила инвестиции в модернизацията на газопреносната мрежа и капацитетът й се повишава с 15 млрд. куб. метра годишно, каза Борисов.
При разглеждането потенциала на проекта не бива да се разсъждава само за България, която е малък пазар, а да се има предвид потенциалът на целия регион заедно със съседните държави, чийто общ брутен вътрешен продукт е 1.2 трилиона евро, населението достига 126 млн. души, а консумацията на газ надхвърля 70 млрд. куб. м годишно, посочи Дончев.
Плюсове и минуси
Газовият хъб „Балкан“ има за цел да насърчи свързаността на всички източници на газ в района на Югоизточна Европа, каза вицепремиерът. Според него проектът не е конкурентен на другите газоразпределителни центрове, които съществуват или се разработват и планират сега.
В момента в Европа има 17 точки за търговия с природен газ, повечето от които са виртуални, каза Георги Гегов. Той припомни, че на Балканите няма регионален хъб, а изграждането на такъв е съвместимо с всички възможни бъдещи проекти, включително с черноморски газопроводи.
Проектът за изграждането на газовия център „Балкан“ е продължение на инициативата на България и Европейската комисия за създаване на работна група за междусистемната свързаност в региона.
В момента индустриалното производство и урбанизацията привилегироват употребата на природен газ, особено като се има предвид, че това е източникът на енергия, който щади природата най-много, каза Дончев.
Той се позова на статистически данни от последните години, които показват, че електро енергията не може да се конкурира с газа като ценови нива. През 2015 г. световният добив на природен газ е постигнал рекорд, а търсенето нараства с над 1.4% спрямо 2014 г.
Цената на синьото гориво е добра предпоставка за увеличаване на потреблението му в индустрията, прогнозира вицепремиерът. Югоизточна Европа се нуждае не само от междусистемна газова свързаност, но и от икономически подем.
Сигурността на доставките и цената на енергийните ресурси, включително на газа, са първостепенен фактор за конкурентноспособността на икономиката, посочи Дончев. Заели сме се с предизвикателството да положим основите на отворен интегриран газов пазар, допълни той.
Ако страната не реализира проекта за газовия хъб „Балкан“ и остане само с газовата си връзка с Гърция, отново ще останем зависими, предупреди Борисов. По думите му рискът е, че страната ни може да се превърне от основен транспортьор на газ за региона във вносител.