Макар всяка година празникът да се радва на голямо внимание и да е отбелязван шумно с много веселба и усмивки, малко от нас знаят историята на неговия произход.

Именно за това в следващите редове ще се опитаме да Ви запознаем с обичаите и традициите, свързани с този ден, и се надяваме по този начин да успеем да Ви предадем поне една малка част от празничната му атмосфера.

Първоначално в България на 14 февруари се чествал Трифонов ден – в почит на Свети мъченик Трифон, смятан за покровител на лозарите, винарите и кръчмарите. След приемането на григорианския календар празнуването му се измества на 1 февруари, а 14 февруари започва да се отбелязва като Деня на лозаря. В

ъпреки разминаването и объркването, в българската традиция двата празника продължават да се преплитат, за което свидетелства и фактът, че светецът често е изобразяван като младеж, който носи различни инструменти за рязане.

Според етнографи пък, честването на Трифон Зарезан води своето начало още от времената, когато по нашите земи са бродели племената на траките. Ароматното и силно вино, произвеждано от тях, било прочуто в цял свят. Според траките упойващият ефект на алкохолната гроздова напитка помагал на жреците да влезнат в контакт с боговете и по тази причина те създали култа към нея.

Тракийският бог на плодородието, виното и веселието е познат под името Дионис и се смята, че именно Свети Трифон е негов по – късен „наследник“. Въпреки че в житието му не се споменава нищо свързано с лозя и вино е факт, че празникът на светеца почти съвпада с честването на Дионисиевите празници, по време на които буйните вакханки танцували с малки сърпове в ръка в чест на виното.

Независимо от своя произход в миналото, Трифон Зарезан е бил обвързван с много обичаи, някои от които са запазени и до днес. Традицията повелявала стопанката да стане рано сутрин и да омеси и опече обреден хляб, украсен с лозово листо. Освен питата задължително се приготвяла и кокошка, пълнена с ориз или булгур. Тя поставяла всичко заедно с бъклица с вино в нова вълнена торба и с този товар изпращала мъжа си на лозята. Там стопанинът се прекръствал и отрязвал три пръчки от три корена. От пръчките правел венец и закичвал калпака си, а корените поливал с донесеното вино, светена вода и поръсвал с пепел, запазена от Бъдни вечер – този ритуал се нарича „зарязване“.

След това всички се събирали и избирали „царя на лозята“, който най–често е най–щедрият и уважаван мъж в селото или този, през чието минало царуване лозята са се радвали на благоприятно време и плодородие. Той бил окичван с венец от здравец, чимшир и млади лозови филизи – ритуал, който отново ни напомня за древния тракийски бог Дионис.